Наставникът на ЦСКА Стойчо Младенов обяви причините за раздялата си с любимия си отбор. Това той стори на официалния си сайт.

Ето какво написа Стойчо Младенов:

Скъпи фенове на ЦСКА,

Изключително трудно ми е да напиша тези думи, но дойде моментът да се разделя с любимия ни клуб. Тръгвам си с ясното съзнание за преизпълнен дълг към най-голямата кауза в живота ми.
Днес, на 20 март подавам молба до арбитражната комисия на БФС, за да разтрогна договора си. Имам основание да го направя, имал съм го през всичките тези месеци. Това не е предателство към ЦСКА или към вас! Това е единственият начин да запазя честта си.

Не искам нито една стотинка, която не съм заработил. И този акт въобще не е за пари. Вчера всички вие видяхте, че доверието в мен бе свалено публично. Сложиха ми примка на врата. Нямам право да остана треньор на ЦСКА, когато основните акционери не ми вярват. В това число не поставям Александър Томов. Заради него аз два пъти се отказах от оставката си в последните дни. Той истински държеше на мен и не ме пускаше.

Но нещата се промениха. Не се притеснявам от поставената ми цел да станем шампиони. Напротив – ЦСКА ме научи винаги да се боря за титлата. За съжаление има едно голямо „но”. Във футбола задължителни цели не се поставят. Дори при най-големите грандове. Камо ли 10 кръга преди края на сезона. Особено в ЦСКА, където повече се говори за дългове, отколкото за футбол. Защо не ми поставиха тази цел през лятото, когато заминахме с 9 полеви футболисти за лагер в Холандия? А в нашия случай ние сме в напълно неравноправно положение срещу съперника, с когото се борим – селекция, финанси, база, условия за работа...

Истинската цел на ЦСКА днес е да стъпи на крака и да съществува. Почувствах се като човек, осъден на смърт, без да е направил престъпление. Знам колко е трудно да се намери нов треньор за едно денонощие. Но също знам, че не аз се отказах от битката за титлата. До коледните тържества, когато празнувахме първото място и многото победи, всички бяхме като юмрук – ръководство, треньори и футболисти. От един месец не е така.

Вие, истинските „червени” фенове, помните какво казах след загубата от „Ботев” – това не е моят ЦСКА. Не е отборът, който побеждаваше с плам в очите и благодарение на вас. Не е отборът, който тренирах в Анталия и за който едно доказано световно име като Ангел Йорданеску каза, че е изненадан от силата на ЦСКА след двубоя срещу Стяуа. В първите три мача видях неестествени неща. Повтарям – това не е моят ЦСКА. Не е вашият ЦСКА. Повече от всичко на света бях амбициран да спечелим титлата. Напук на всичко и на всички. Но...

Главните акционери вече не ми вярват и това беше видно. Доверието е първото условие за постигане на цели. Аз не абдикирам. Аз виждам, че нещата са предрешени и няма нужда да ме чакат до края на сезона – ето аз си подавам оставката. Правя го чрез БФС, защото няма смисъл да продължаваме глупава игра на „иди си, ела си“. Защото сигурно пак няма да ми приемат оставката, която толкова искат. Веднъж вече опитаха да ме унижат с дисциплинарно уволнение гробокопачите на ЦСКА, когато се борих срещу свои и чужди при адски условия и интриги, а ми казаха, че не ходя на работа. Не желая подобни сцени и сега.

Не аз съм предателят, че си тръгвам! А кой е? Историята ще го съди. Сега чух, че трябва на всяка цена да спечеля титлата. Повече от всички го искам. Но за съжаление ЦСКА няма силите да бъде конкурентноспособен на този етап. Чух на пресконференцията, че ръководството щяло да изплаща заплатите. Какво по-нормално? Това е задължение на всеки ръководител във всяка фирма! Мнозина хвърлят кал, че сме били на 40-дневен лагер в Анталия.

Вярно е, много е! Толкова дълъг бе, защото нямахме пари да платим на два пъти самолетни билети. Бяхме при добри условия, но какво по-нормално има за лидера в „А” група? Не беше невиждан лукс. Редом с нас тренираха женският отбор на „Люцерн” и още няколко аматьорски тима от Австрия и Швейцария. Казвам всичко това не като оправдание, а като обяснение срещу клеветите на толкова злите хора, които не спират да говорят срещу мен и срещу ЦСКА. Не е срамно да нямаш пари. Александър Томов заслужава паметник, защото успяваше да направи и невъзможното да съществуваме. В тези моменти той беше сам, другите едри акционери незнайно защо „не играеха в мача” в последните месеци. Ще ви кажа едно – в Анталия нашият тим имаше един облик, в официални мачове – друг. Всеки може да търси за себе си къде са причините.

Последната година и половина бе най-тежка за ЦСКА и за мен. Но бяха сладки месеци. Сладки, защото през този период всички заедно спасихме нашия клуб от изчезване. Много пъти съм казвал, че феновете на ЦСКА имат сила, която никой друг не притежава. Да, вие спасихте своя клуб. С подкрепата, която оказвате във всеки момент.

Аз се стараех през цялото време да бъда достойна част от вас, от ЦСКА. Затова не се предадох в лятото на 2013 година. За съжаление от толкова много велики имена в историята ни никой не поиска да ми помогне. Някои предпочетоха да играят мачове за ветерани, други просто се скриха. Отказаха да застанем заедно на барикадата в името на ЦСКА. Няма ги и сега, появяват се само неколцина, които критикуват в полутрезво състояние.

Скриха се и когато трябваше заедно с вас да купят акции. Не за да печелят дивиденти, а за да бъдат съпричастни. Дори си позволиха да ви убеждават да не купувате акции, защото било глупост. Не е глупост да следваш любовта си и да даде нещо за нея. Аз имам 80 000 акции и се гордея с тях. Но всеки си носи кръста. Прозвъних на всички богати хора в България, които можеха да спасят клуба ни. Отзова се само Александър Томов. За това този човек заслужава уважението ви.

Аз не абдикирам от битката. Не се притеснявам, че сме загубили три мача – това е част от битието на всеки отбор. Между акционерите в клуба има огромно напрежение относно моята особа. В дните преди взимането на лиценза и в битката за титлата ЦСКА има нужда само от единство и спокойствие. Затова не мога да си позволя моето име да е ябълка на раздора между хората, които финансират клуба. Оставям ЦСКА на второ място и на три точки от Лудогорец. Оставям един изключително добре подготвен отбор.
Подвигът е на лице!

Заради безкрайните задължения, завещани от онези, които искаха да погребат ЦСКА, много обещания останаха неизпълнени. Имахме и имаме безброй вътрешни проблеми, които ще си останат в кухнята. Но всички ние стискахме зъби и се борихме. Не позволихме ЦСКА просто да живурка в първенството, а винаги да се бори за първото място. Това е кармата на нашия клуб. Така е било, така и ще бъде. ЦСКА не е герой за един ден, а институция за цял живот.

Недейте да слушате пажовете на гробокопачите. Онези, които сеят интриги, уплашени от силата на ЦСКА. Недейте да вярвате на хора, които мечтаят ЦСКА да го няма. Тези интернет слуги не успяха да ни пречупят с лъжите си. Бях подложен всекидневно на водопад от лъжи от самозвани журналисти и медии, които калкулират всяка буквичка от интригите си. Моята заплата се превърна в тема №1 на държавата, без въобще хората да знаят истинския й размер. Ако съм искал да работя за сериозни пари, щях да приема една от немалкото оферти от чужбина. Аз нямах право да оставя ЦСКА, защото не бе стъпил здраво на краката си. За мен това бе много по-важно от всички пари на света.

Злословниците наговориха толкова лъжи за мен и семейството ми, на които нямам намерение да отговарям. Признавам – битката ме умори прекалено много. Не на терена, а извън него. Заради ЦСКА и благодарение на вашата безкористна подкрепа издържах. Очаквам старт на поредната лавина от лъжи и твърдения как ще съдя ЦСКА. Ще побързам веднага да им отговоря. Няма да съдя ЦСКА. Смятам, че съм заслужил да получа изработеното до днес. Така е било и при предишните ми престои като старши-треньор на отбора.

Тръгвам с гордо вдигната глава като човек, който успя да спаси от изчезване футболната емблема на целия български спорт. Гордея се с това. ЦСКА ми даде много, изгради ме като човек. А съдбата ми даде сили, позволи ми да се отплатя по най-добрия начин в най-важния момент.

Вярвам, че на мое място ще дойде човек, който ще остави сърцето си за клуба. ЦСКА е жив благодарение на вас. Вие казахте истинското мото на нашия клуб на първото от многото победни вечни дербита след ерата на гробокопачите: „От огъня на вашата омраза остана само пепелта. Нашата любов е вечна, винаги ще има ЦСКА!”

Да, това е истината. Винаги ще има ЦСКА. Затова с гордост се наричам един от сектор „Г”. Такъв съм бил винаги и такъв ще остана до края на живота си.

Поклон пред всички фенове на ЦСКА

Стойчо Младенов