Старши треньорът на националния ни отбор по класическа борба Армен Назарян гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. Той е двукратен олимпийски, трикратен световен и 6 пъти европейски шампион по класическа борба. Има общо 20 медала от големи първенства. Заради него се сътворява прецедент и за първи път на един и същ спортист се връчва „Златния пояс на Никола Петров“ - най-престижната българска награда в борбата. Приет е в "Залата на славата" на най-древния спорт в Оклахома (САЩ) през 2005 г. Два пъти е коронясван от Международната федерация по борба за №1 на планетата в класическия стил. Има и 6 присъствия в Топ 10 на анкетата "Спортист на България". Обявен от медиите за "Треньор №1 у нас за 2013 година".
- Армен, преди 20 години получи български паспорт и беше готов за битки за България. Разкажи историята.
- Да, наистина преди 20 години реших да се състезавам за България. Обещах да взема много медали. Много се радвам, че с указ на президента Петър Стоянов и с помощта на г-н Гриша Ганчев взех българско поданство и по най-бързия начин можех да участвам на световни и европейски първенства.
- Тогава беше ли проучил ситуацията с натурализирането на спортисти? Знаеш ли, че след падането на Берлинската стена това сякаш стана мода?
- Чувал съм, че България е имала велики спортисти. Футболисти също са взимали паспорти.
- Арменците сте по целия свят. Доколкото знам 3 милиона са в Армения, а според статистиката, над 10 милиона са извън страната. Това е уникално като факт. Чувствате ли се граждани на света?
- Чувстваме се, разбира се. Където и да отидеш, в целия свят има арменци. Идват и подкрепят. Ако се чуе, че е дошъл арменец, цялата зала се пълни с арменци. Говори се този език и чувстваш, че си гражданин на целия свят.
- Знаеш ли къде сте най-малко?
- Може би най-малко арменци има в Азербайджан и в Германия.
- В Люксембург са само седем човека. Но защо арменците са силни в борбата? Знаеш, че има вицове - арменец миньор никога не може да бъде, все са часовникари, златари...
- Арменците са много трудолюбиви, при тях всичко е борба. Искат във всичко да бъдат първи, да стигнат най-бързо, да покажат, че могат да направят невъзможни неща. В борбата имаме много олимпийски шампиони.
- Кариерата ти приключи през 2008 г. Защо остана да живееш в България?
- Защото искам да докажа, че обичам България. Тук съм създал семейство, имам приятели, отбор. Тук се чувствам и като арменец-българин и като българин-арменец. Винаги искам да има добри отношения. Тук е християнска държава, всички арменци говорят за България хубави неща. И на мен ми харесва България. Близо е до Армения, може да пътуваш, когато искаш. Не си зад Атлантическия океан да мислиш как да се адаптираш към времето.
- Какво най-много ти харесва в България и има ли нещо, с което не можа да свикнеш?
- Има бедност, а хората обичат да работят. Трябва да има по-висок стандарт. Преди беше добре, а сега пак е криза.
- Имаше ли респект от българската школа в борбата преди да дойдеш тук?
- Да, посещавал съм и съм гледал български олимпийски шампиони. Колко много олимпийски шампиони има България! Има респект!
- Усещал ли си да ревнуват в Армения, че ти донесе на България една олимпийска, три световни и четири европейски титли?
- Преди да замина казах, че ще играя за България. Отговориха ми, че мога да тръгвам, защото след мен ще се родят олимпийски шампиони. А ето че чак сега, след 20 години, Армения има олимпийски шампион в борбата. За Армения имах осем медала, а тук взех още 11. Спечелих олимпийски и световни титли и много се радвам.
- Ти си един от най-зрелищните борци в историята на класическия стил. Кога този стил беше в разцвета си и кога започна да става скучен за зрителите?
- Когато започнаха да сменят правилника в борбата. Борех се при 13 правилника. Искаха да махат борбата от олимпийските игри, започнахме гладна стачка, връщахме си медалите. Борбата винаги е бил един от древните спортове. Именно затова целият свят ни подкрепи. Само в Иран има 3 милиона картотекирани борци. Колко шампиона излязоха от България, от Армения! Всичко е започнало от борбата. Добре е, че с новия правилник борбата е много атрактивна и зрелищна.
- Зрелищният борец ражда ли се или се изгражда?
- Изгражда се. Трябва да имаш тръпка отвътре, да издържиш на всичко.
- При теб как се случи това - да започнеш да побеждаваш атрактивно?
- Започнах да тренирам, не съм бил мързелив. Ходил съм пеша 16 км, свалял съм килограми, мъчил съм се и накрая си казах, че ще направя всичко, за да взема максималното в нашия спорт.
- На сърце ли ти е риска? Обичаш ли да рискуваш?
- Винаги казвам, че при мен невъзможни неща няма. Сърцето трябва да е голямо, да издържи на тръпката, битките, контузиите, свалянето на килограми, съдийските решения, действията на противника и всичко останало.
- Спомням си на олимпиадата в Сидни, че се чакаше Александър Карелин да стане олимпийски шампион за четвърти път. Имаше над 400 фоторепортери. Преди него беше твоята среща с Ким Ин Суб, друг световен първенец. Беше дошъл вицепрезидентът на МОК - кореец, очакваше се голяма подкрепа за съперника ти. Разкажи останалото...
- Кореецът беше много силен състезател, два пъти световен шампион, надви Мелниченко, с когото играех трудно. В една категория бяхме Мелниченко от Казахстан, аз и кореецът. Трима супер класни борци! На световно винаги се класирахме тримата. Аз не можех да се срещна с корееца, който надви казахстанеца. Накрая си казах - кога ще мога да се боря с този световен шампион и да го победя. Два пъти го вдигнах много лесно и даже се учудих как може да стане два пъти световен шампион в нашата категория.
- Кой е най-големият ти съперник на тепиха през годините?
- Най-големият ми съперник беше от руската школа. Едно време сме тренирали с казахстанеца Юри Мелниченко. Познавахме стила на борбата и ставаше малко по-трудно. На години е по-голям от мен. Участваше при младежите, а аз при юношите. Съветският съюз се разпадна - той отиде в Казахстан, а аз в Армения и пак се срещахме.
- Великата сила Русия така и не намери свой борец, който да те победи...
- И никога няма да намерят, защото мисля да не се връщам назад. Отказах се, без да съм загубил от руски борец. И нещо уникално - на едно световно имаше трима арменци на финала. Единия участва за Армения, другия за Германия, трети за Русия. Навсякъде имаше арменци.
- Чувстваш ли достатъчно уважение в България? Президентът Петър Стоянов казваше: "Армен, ти като най-българин от българите"...
- Чувствам вниманието. Като ме виждат, хората забравят проблемите си, усмихват се и искат автографи. Познават ме и се чувствам като един от тях.
- От политиците Петър Стоянов ли ти е любим?
- Откакто дойдох в България, трима президенти се смениха. Аз съм в добри отношения с всички президенти. Добре са дошли да се видим. С легендите винаги трябва да се подхожда с уважение.
- 11 златни медала от олимпиади, световни и европейски първенства. Това звучи невероятно и само Валентин Йорданов знае какво е. Ти имаш ли си любима титла или любим момент на тепиха?
- Разбира се, че имам любими моменти, които съм преживял. Качваш се на стълбичката, цял свят те уважава и става на крака, чуваш химна, вдига се знамето. Съвсем друго нещо е. Много се радвам и искам тези моменти да преживеят всички българи и да видят това нещо.
- В един период беше сърдит на медиите, че два пъти стана Спортист №2 на България. Сега как гледаш на това?
- Винаги ми казваха да гледам да стана борец на планетата, борец на България... Гледах да печеля титли, а не да обръщам внимание на странични неща. Но като станах два пъти световен и два пъти европейски шампион, без да имам загуба две години, беше малко обидно. Пред мен се избраха спортисти, които са втори или трети. За разлика от това, станах треньор на годината.
- Как прие признанието Треньор на годината?
- Благодаря на медиите, че оцениха труда ми през цялата година.
- Нямаше как да не те оценят, защото от шест участника, имахме шест финала на европейското първенство в Грузия.
- Стигнахме и до второ място в отборното класиране. За малко да надвием руснаците, които участваха в осем категории, докато ние имахме представители в седем. Два от нашите се контузихме и пак загубихме с малко. Нищо, печелили сме го през 1999 г., 1997 г. Имаме история...
- Защо все по-трудно печелим медали в борбата? Излязоха статистики, че на последните две олимпиади в генералното класиране до 11-о място, осем от страните имат световен шампион в борбата, което означава, че развиват много здраво този спорт. Има ли и друга причина?
- Това е болна тема. Преди причината беше, че нямаме бази, но сега имаме. Гледам, че трябва да стягаме спорта в училищата. Децата да бъдат в интернати, да се хранят там, да тренират и да не мислят за друго. Сега родителите казват: "Борбата какво ще даде?"... и не ги водят в залата. Треньори трябва да ги наблюдават и да бъдат като ръководители на състезателите. Да го хване за ръка от училище и да го заведе в залата, след това учи и пак в залата. Да има подготовка. Иначе излизаш от залата и не знаеш какво правиш.
- Има и друг проблем - много състезатели стигат до мъжкия отбор, не ги взимат и де факто остават на улицата и няма какво да правят.
- Трябва да са доказали, че са добри. Специалисти гледат къде се класират на шампионатите. Трябва да има конкуренция, само с един не може да се върви напред. Като дойдох в България, покрай мен много хора станаха световни шампиони, защото ние тренирахме с тях. Трябва да имаме няколко качествени борци и с тях да израстват и останалите.
- Сега има ли конкуренция?
- При мъжете има, но не на високо ниво, но при кадетите и при юношите може би е по-голяма. Очакваме да има конкуренция.
- Как гледаш на реформите в борбата, на новата система за отборни срещи при юноши и кадети?
- Много добре. Тази идея трябваше отдавна да се реализира. Гледах отборните срещи. Става война в клубовете кой да участва, кой е най-силен. Радват се, има емоции в залата. Цял град идва да подкрепя отбора си.
- Казват, че отборните срещи, които американците започнаха, стават мода в борбата. Руснаците
и японците също тръгват в тази посока. Запознат ли си?
- Задължително трябва да има отборни срещи. Много е важно да има конкуренция между клубовете. Най-качествените състезатели да участват на турнири, на европейски и световни първенства. Ако има качество, може да станеш най-силен клуб. А силните клубове да не участват с шест-седем, а с 20 борци. Сега е със седем, защото навсякъде има по една категория. Ако са събрани в един клуб шест силни борци и шест в друг клуб, вече става интересно.
- Беше на кръстопът дали да продължиш като старши треньор на националите след олимпиадата в Рио де Жанейро? Какво най-вече те накара да останеш?
- Исках да спра, защото като че ли борбата отиваше на дъното. Нямаме медали на последните олимпиади, с изключение на женската борба. Трябва ни време, конкуренцията в света е страшно голяма. Състезателите са милиони. Тук като има шампионат е добре - 200-300 участници. А като няма шампионат, състезателите в клубовете са по-малко. Значи те идват само за шампионата и не водят подготовка. Това им липсва, треньорите и клубовете трябва да ги мотивират да се задържат.
- Кое все пак те накара да останеш начело на националния отбор на България?
- Вярвам в момчетата, че някой ден ще отворят вратата и ще се радваме да имаме световен и европейски шампион като Иво Ангелов, Александър Костадинов, Николай Байраков, Даниел Александров и останалите. Вярвам, че имат шанс! Има млади таланти, от които вече очакваме да вземат медали при мъжете.
- Нямаш ли проблем при работата с момчетата от националния отбор с това, че си повече приятел с тях, отколкото треньор - диктатор?
- Хубаво е да си приятел, но понякога те използват. Затова при някои момчета, които вече са на по 30 години, може. Те разбират и характера - къде трябва да се натиска, къде да се натоварва, къде трябва да се бъзикат, къде да кажат вицове и къде да се трудят. Трябва да се определи границата, за да върви отбора нагоре.
- С кого от бившите ти съотборници си най-близък?
- С Николай Гергов, Явор Янакиев, Иво Ангелов...
- Всички те казват, че имаш дял в световните им титли, нали?
- Да. (смее се)
- Имаш три деца - Едмонд, Гриша, който предполагам е кръстен на Гриша Ганчев и Инес. Тренират ли борба?
- През 2005 г., когато станахме световни шампиони в Будапеща с Николай Гергов, точно тогава се роди Гриша. Казах, че ще го кръстим на кума - Гриша, ще спечеля златен медал и ще му го закача на вратлето. Така и стана. Дойдоха, посрещнаха ме на аерогарата, закачих медала. Едмонд се бори. Три-четири пъти е шампион на България, има много медали. Очаква се да участва в международни турнири. Тази година има и европейско.
- По-талантлив ли е от теб?
- Казва, че ще вземе повече медали. Питам го къде ще ги сложим? Из цялата къща.
- Как най-често се забавлявате? Обичате ли да пътувате?
- Хич не е скучно! Като влизаш в къщата - един се бори, друг плаче, трети се гони... Направо не знаеш накъде да хванеш, за да почиваш. Забавно е, всеки е с различен характер. Палави са.
- Вярно ли е, че бащата на съпругата ти Инга е бил президент на арменската федерация по борба по времето, когато ти направи трансфер и дойде в България?
- Да, беше президент на арменската федерация по борба. Тогава с националния отбор на Армения, по покана на г-н Гриша Ганчев, направихме няколко съвместни лагера в България. Два-три пъти идвах през 1994-1995 г. Дойдохме тук на подготовка, след това продължихме на световно и европейско, взехме медал. Върнахме се тук и тръгнахме за Армения. Може да станат два силни отбора - България и Армения. Например, ако България се подготвя с чужденци, ще стане работата. Класата и стила на другите може да помогне на българите да се усъвършенстват. Да се борят със сърце.
- Харесваш ли вицовете за радио Ереван и за арменците?
- Да, тук често разказват такива. Попитали радио Ереван: Има ли живот на Марс? От радиото отговорили: И там няма живот.
0
