Опитният волейболист на националния отбор на България Теодор Салпаров разкри пред NOVA плановете си като играещ спортен директор на българския шампион Нефтохимик. Той допълни, че недоверието и интригите от страна на останалите играчи в българските клубни отбори са съвсем нормално явление и ще даде всичко от себе си за успеха на Нефтохимик през следващия сезон.

"Върнах се поради простата причина, че аз самия взех решение за себе си, че годините ми в чужбина ми идват вече в повече. Имах лични мотиви да се прибера в България и хубавото е, че съвпаднаха с вижданията на Нефтохимик в лицето на Сашо Везенков и на г-н Вальо Златев, което е голям плюс за мен. Силно се надявам да се справя с ролята на спортен директор, защото е едно ново начинание за мен, но определено ми се играе още така че ще гледам да съчетавам и двете длъжности. Да се надяваме, че ще бъди сполучливо. Този сезон ще си покаже", каза Салпаров.

"На мен ми е интересно да бъда в ролята на спортен директор. Имам желание да опитам, защото като съм се замислял за моето бъдеще, след като свърша спортната ми кариера, всички си представят треньорската позиция. Дори и тук имаше възможност да съм играещ треньор, но определено смятам, че това не е моето нещо. Огранизационните дейности повече ми се отдават, съдейки по мои лични дела извън спорта. А пък и с опита, който натрупах в чужбина, със сигурност мога да бъда полезен в това начинание, като спортен директор. Не трябва това да значи, че коля и беся. Просто давам идеи и виждания кое според мен като развитие в клуба е правилно. Това го обсъждам и с Везенков и с Огнян в клуба. Така че има една хармония, едно еднакво мислене, което мен ме радва. Силно се надявам да го оправдаем и с един добър сезон", допълни той.

"Тежките решения не са проблем за мен. Аз никога не бягам от отговорност. Казвал съм го и пред шефовете, че не ме е страх да нося отговорност. Смятам, че с това, което съм си изградил в чужбина за тези толкова години, специално финансово съм независим, за да може утре да си отстоявам своето и като не ми изнася да си тръгна и да кажа, че това е моят начин. Ако им харесва, харесва, ако не, си тръгвам. Вече не съм на тези години, за да съм зависим от някого. Благодаря на Бог, че съм си постигнал всичко сам и имам това благо да не завися от шефовете и заплатата си", каза още българският национал.

"Имам авторитета, който ми е нужен, тъй като аз съм си го постигнал. В една такава длъжност, като моята, трябва да няма сантименти, защото ръководителите са ми възложили да бъда сериозен и да си върша работата пълноценно. Но аз съм мъжкар и никога никого не съм излъгал през живота си. Никога не съм подвеждал някого. И в случаите, които имах през тези няколко месеца и да преговарям с тях, съм им казвал реално истината каква е. Знаете, че когато на някого не му изнася, той търси под вола теле. Няма да навлизам в подробности, но не е приятно и красиво да слушам такива неща", заяви Салпаров.

"Манталитета няма как да го променим. Цялата нация не можем да си променим манталитета, така че и във волейбола е същото. По-скоро всеки един трябва да си подтисне егото, за да се получат нещата, защото всички работим за едно благо. В случая се стремим да помагаме на българския клубен волейбол, който изостава страшно много от националния отбор. В другите държава водещите първенства са им на много високо ниво, но нашето не е. Лошото е, че когато искаш да се върнеш и да направиш нещо добро се получават такива интриги. Не е приятно, но каквото мога да направя за българския волейбол и Нефтохимик, аз ще го направя", допълни той.

"Обичам да гледам година за година. И през моята спортна кариера за толкова години навън не съм подписвал договор за повече от 1 година, по простата причина, че винаги ако си изпълняваш задълженията и ръководството е доволно и обратното, винаги ще си стиснете ръцете. Така че това ми е една теза, на която държа. Да бъда оценен за годината преди това, пък след това ако те харесат, хората ще ти предложат да продължиш", каза още Салпаров.

"Помня първият път когато се прибрах от чужбина, направихме страхотни години с отбора на ЦСКА. Помните какъв отбор бяхме от бивши национали и млади момчета, таланти на ЦСКА. Направихме едни 4/5 години, в които никой не можеше да се закачи за нас и да ни вземе шампионската титла. Дърпахме Марек Дупница, който всячески се опитваше да ни бие, но не можеше. Но след като вече го нямаше този отбор на ЦСКА, видяхте, че Дупница хвана така да се каже този шампионски манталитет, благодарение на това, че се опитваше да ни достигне. Хубаво е, че после се появиха отбори като Добрич, Пазарджик, който прави много добра селекция. Със сигурност и Владо Николов ще направи добър отбор. Знам, че той няма да миряса докато не върне Левски на мястото, което заслужава, защото колкото повече конкуренция има в първенството, толкова по-добре и за малките момчета, и националния отбор. Именно конкуренцията развива тези млади момчета, когато във всеки един мач битката е за всяка точка. Когато има разлика между класите, младите не израстват, а напротив убива им се желанието, защото те виждат, че няма как да победят", коментира още либерото.

"В последните години виждам, че има и пари в българския волейбол. Не е някаква огромна разликата, но има. Тази година според мен ще бъде един много интересен шампионат, защото доста отбори излязоха на хоризонта, което е много позитивно за българския клубен волейбол. Зенит Казан е с бюджет от 12/13 милиона евро, в България отбор с повече от 400/500 хиляди евро няма. Това е разликата. Но в Русия нещата са на много по-високо ниво, както и ако сравняваш баскетбола и футбола с Русия. Ако имаш един бюджет от 2/3 милиона тук, ще направиш една прилична селекция и повечето състезатели от националния отбор ще се върнат да играят в клубните отбори в България. Това са много пари, лошото е, че никой през годините не се е хванал да го направи. Винаги съм си мислел, че ще дойде някого, който ще пренасочи едни средства от баскетбола във волейбола, просто за да пробва. Явно обаче нямат интерес хората да влагат в това", каза още Салпаров.

"Най-много ми се иска да пренеса от Зенит бюджета, ама не мога. Със сигурност обаче не напразно съм се спрял на Найден Найденов. С него имаме много добра комуникация и съм сигурен, че той е човека, с който можем да си разменяме съвети и да си помагаме, за да върви този отбор напред. Трябва да се стремим да към най-добрите отбори в света като развитие. Знам, че това няма да се случи от първия сезон, но знам, че можем да го направим. Доволен съм много от организацията тук, аз не водя само селекцията, а и като база, като екипировка, състезания, хотели, две хранения на ден. Също квартири и то хубави, това също трябва да се отчита", допълни той.

"Също една моя идея, която ще може да се осъществи, но трябва време, е детско-юношеската школа, защото в Бургас определено я има базата, тъй като е огромен град и може да се развива волейбола. Има база, но няма дечица. В това ще наблегна също, с всякакви средства и методи да възродим една детско-юношеска школа. Всеки един по-умен и грамотен човек знае, че ДЮШ прави разликата в годините напред. Не можеш да купуваш само чужденци и да разчиташ на опитните състезатели, най-хубаво е да си изкараш това, което е продукт от твоята школа и да му береш плодовете след определени години. Това е най-сладкото нещо за един ръководител", каза още Теди Салпаров.

"Имаме уверението от кмета на Бургас Димитър Николов, че ще можем да използваме тази зала и тя да приема мачове от Шампионската лига. Той каза, че ще направи всичко възможно, за да се получи това нещо и това, което коментирам с ръководството на Лукойл е, че вече са започнати ремонтите на зала "Младост". Ще видим, когато дойде първия мач на 8-и ноември", заяви волейболистът.

"Със сигурност целта е преди всичко да бъдем шампиони на България. В Европа нещата стоят малко по-различно, защото градим нов отбор, а на този нов отбор му трябват 6/7 месеца да се напасне. Засега идеята е поне да не се изложим в Европа, а да се представим добре. Ясно е, че Фридрихсхафен е един много тежък съперник, който ще трябва да преодолеем, за да влезем в групите на Шампионската лига. Смятам, че не е невъзможно да ги бием с една добра подготовка и с опита, който имаме повечето състезатели. Лошо е, че вторият мач е при тях, защото те ще имат авантаж с този втори мач вкъщи. Дори и да не се класираме, продължаваме в CEV втория по сила турнир. Там също имаме големи шансове, ако разбира се не ни се падне някой от хубавите отбори от Италия, Русия, Полша. Позитивно съм настроен, ще мислим мач за мач", допълни той.

"От чужбина имена повече не можем да видим в селекцията, защото нямаме и право. Имаме право на двама чужденци и повече не можем да гледаме навън. Лошото е, че и в България най-доброто, което имаше вече е в първите няколко отбора. Ако Валентин Братоев напусне, ще е много голяма загуба за нас, но ще търсим варианти. Силно се надявам той да остане разбира се, но това е егоистично", каза Салпаров.

"Засега като спортен директор, играч на Нефтохимик и националния отбор се готвя доста пълноценно и след подготвителния лагер тези три седмици се чувствам много добре. Разбира се има още към двайсетина дни преди да заминем за Полша, ще видим и в контролните мачове как ще сме. За момента се чувствам положително в националния отбор, позитивно сме настроени и за европейското. Разбира се това е с оглед, ако нямаме контузени, защото сме много зависими от 1/2/3 състезатели на ключови постове. Завръщането на Тодор Алексиев определено е един голям плюс. За останилите две неща аз съм умен човек и знам как да съвместявам и двете позиции. Знам, че много тежко, защото това са много допълнителни ангажименти, които отделн от тях имам много мои лични дела. Но засега се справям. Аз съм емоционален и човек, който търси повече предичвикателства така че засега ми е супер интересно. Надявам се и след края на сезона да съм със същата усмивка и с такъв позитивизъм", допълни той.

"Световно първенство в България ще бъде черешката на тортата. Не знам дали през следващите 100/200 години ще има подобен форум тук въобще за който и да е клубен спорт. За един спортист най-голямата тръпка е да играе на такъв форум пред родна публика. Жалко, че на европейското първенство го изпуснахме. Може и да не сме го изпуснали, не бяхме по-добри от Франция, но имахме шансове да ги бием на полуфинал и на финала да бием Словения. Това в България щеше да бъда прекрасно да станеш европейски шампион. Тогава може би щях да обяви и края на кариерата си в националния отбор, но не се случи. Ще чакаме сега световното. Надявам се да се представим добре и може би тогава ще дойде и моментът да кажа “чао” на националния отбор. Няма да затварям страницата, защото за олимпиадата със сигурност ще имат нужда и младите от опитните състезатели. Най-малко да им помогнеш да се класират, ако имат такава нужда. Но смятам, че е редно и тези момчета, които са по-млади от нас да започнат да носят отговорност и да играят в такива големи форуми и самите те да усетят, че не е толкова просто да се носи отговорност. Това не са само приказки", завърши Салпаров.