Името му е Франко, което идва от древнонемски и буквално означава „свободен човек“. Когато гледаш този лъчезарен двадесет и пет годишен състезател, ти става ясно, че името му подхожда. Животът не е бил благосклонен към него. Той губи баща си преждевременно, нещо, което може да го остави в безизходица, но той намира сила, за да победи. Въпреки това Франко е изключително спокоен и усмихнат, когато го срещнеш. Това може би се дължи на факта, че се е наложило да порасне бързо и да разбере какви са приоритетите му. Роден е в Рим в семейство на бразилка и италианец. Франко Морбидели израства като дете на две култури.

„От майка ми Кристиана наследих любовта към самбата, природата и живота. Спокойствието и това да можеш просто да се пуснеш по течението идват от бразилските ми корени. От баща ми Ливио научих да бъда сериозен, когато работя. Това са двете страни на моята личност. Помня как играех футбол бос по белите пясъци на Ресифе, а после участвах в турнири с приятелите ми в Тавулия. Приятелите и мотоциклетите са мои спътници в живота. Мотоциклетите са свобода също като самбата.“

Благодарение на баща си Ливио Франко подкарва мотоциклет още на две години и се премества в Тавулия, за да бъде по-близо до Валентино Роси. Въпреки таланта си, той не минава по стандартния път през националните първенства и Moto3. Заради липсата на бюджет Франко прави международния си дебют на европейския шампионат Суперсток 600 през 2011. Положеният труд му се отплаща през 2013, когато печели европейската титла в Суперсток 600 с Team Italia. Това му дава уайлд кард за Gresini Racing squad, а после следва и пълен сезон в Moto2 през 2014. Първият му подиум е в Индианаполис през 2015, а първата победа идва в Катар 2017 след 53 Гран При състезания.

„Победата в Доха беше много силна емоция след 53 Гран При участия. Трудно е за вярване, но през всичките тези години не бях притеснен от това, че не печеля. Липсата на успех не беше бреме за мен, защото знаех, че успехът ще е резултат от тежката работа. Най-накрая успяхме. Трябва да мислиш и да вярваш в себе си, въпреки всичко. Ако не мислиш, няма да издържиш дълго в този спорт“ – твърди Франко. Той посвещава победата в Доха на баща си Ливио. От този ден Франко е неудържим и постига осем победи, дванадесет подиума и световната титла в Moto2.

„Защо смятам, че съм специален? Това е дълга история. Аз съм пилот, който не пристига в MotoGP по нормалния начин, от Moto3 и Moto2. Аз идвам от Супербайк. Въпреки това успях да спечеля титлата в Moto2. Постигнах добри резултати в MotoGP, но сега искам още, искам да се подобря. Знам, че съм бърз пилот и мога да бъда още по-бърз. Работих здраво през зимата, за да бъда по-добър пилот и атлет.“

Франко знае колко труд му е отнело да стигне дотук, но също така, че има и късмет. „Бях един от първите, които се присъединиха към Валентино в „Ранчото“. Мисля, че беше през 2012“ – спомня си Морбидели, който след 6 години все още е пилот на VR46 Academy.

„Да бъда част от VR46 Academy ме кара да се чувствам по-отговорен. Щом легенда като Валентино е видял нещо в мен, значи, че има нещо, за което не знам. От този момент разбрах, че възможностите ми са отвъд това, което си представях. Научих много от Роси, от съветите му, от начина, по който се движи, начина му на каране. Представи си, че си дете, което играе футбол и всеки ден тренираш с Лионел Меси. Познавам Валентино, откакто съм на 13 години. В началото бях емоционален, но тогава започнах да разграничавам пилот от приятел. Научих много от него като човек.“

Винаги воден от желанието на атлета да се подобрява, Франко Морбидели продължава да се учи и да открива предела си.

„От пилота Валентино научих, че трябва да обичаш това, което правиш. Не само на трасето, но и когато тренираш. Като човек от него научих, че простите неща добавят стойност, а не обратното. Сезон 2019 бе един добър урок. За пръв път бях победен от съотборника си, а повярвайте ми, това боли. Да имаш Куартараро като съотборник е напрежение, защото те мотивира да се развиваш. От Фабио научих за работната му етика. През зимата тренирах много упорито с мотоциклета и увеличих часовете във фитнеса. Подредих живота си и промених някои мои навици. Преминах през зимната подготовка напълно фокусиран.“

„Какво научих от Марк Маркес? За да победиш, трябва да си готов на всичко. Вярвам, че един живот не е достатъчен. Преди години щях да се радвам да уча в университет и да водя нормален живот паралелно с професионалната ми кариера. Има много неща, които ми се е искало да направя. Сега съм напълно концентриран над живота, който водя. Мотоциклетите са причината да живея. В този момент не се интересувам от нищо друго. Мотивиран съм да постигна това, за което мечтая от дете. Знам, че невинаги ще е така, но сега съм млад и искам да се насладя на този момент.“

Упоритата работа се отплаща на Морбидели, който показа сериозна скорост в последния ден от официалните тренировки в Катар. Времето му е само на 33 хилядни зад Маверик Винялес от Monster Energy Yamaha.

„Чувствам, че тази година съм по-добър пилот. Имам правилната нагласа. Мотоциклетът е същият като миналата година, но с няколко подобрения по двигателя и шасито. Чувствам се много добре и се старая да се подобрявам. Миналата година постигнах някои добри резултати, но искам повече. Целта ми? Да карам по-бързо и да се боря за подиум.“