Спортът пострада много тежко в условията на световна пандемия, заради която бяха отложени двете най-големи събития в сектора за 2020 година - олимпийските игри и европейското първенство по футбол. Наложената у нас втора серия ограничителни мерки оставят на българския спорт глътка въздух и възможност за провеждане на състезания без публика за участници над 18-годишна възраст. За всички горещи въпроси по тази и други актуални теми пред „Труд“ говори министърът на младежта и спорта Красен Кралев.

- Неотдавна споделихте, че сте разочарован от някои футболни фенове, защото не оценяват възможността да бъдат по трибуните и не спазваха мерките. Не се ли опасявате, че това ще се повтори, след като отново бъде допусната публика?
- Знам, че е много тежко да се прави спорт без зрители. Когато отново дойде моментът публиката да бъде допусната до спортни събития, това ще става на етапи. Вероятно отново ще има фенове, които демонстративно няма да спазват мерките. За да не страдат невинни и дисциплинирани клубове през този период, препоръчваме на БФС да изработят правила за налагане на санкции като провеждане на домакински мачове без публика на съответния клуб, чиито фенове демонстративно нарушават противоепидемичните мерки.

- Какви са реалните проблеми пред българските спортисти в тази обстановка? За какво съдействие ви търсят?
- Поддържам постоянна връзка с нашите спортисти и федерации. Всички съжаляват, че спортният календар през 2020 г. не беше проведен по план. Но виждам и огромната им амбиция и желанието им да докажат своите възможности през следващата година. Надявам се всички да бъдат здрави, за да преодолеят предизвикателствата, които имат пред себе си. От нас зависи да им осигурим нормални условия за подготовка. Всички федерации са финансово обезпечени, като по-голямата част от средствата бяха инвестирани в подготовката на спортистите. Повечето състезания от държавния календар бяха проведени. Проблемът е с международните състезания, но това не зависи от нас. Всичко, което министерството трябваше да направи, е направено. От финансова гледна точка спортът е обезпечен. Увеличихме с 30% бюджета на спортните клубове, за да могат да поемат удара от пандемията, защото спортът беше един от най-тежко засегнатите сектори. Приходите им спаднаха. Ето защо отпуснахме допълнително близо 2 млн. лв., които бяха разпределени към клубовете тази година.

- В сегашната обстановка препоръчително ли е за хората да спортуват?
- Лекарите твърдят, че има много сериозни последствия върху хората от пандемията. Аз смятам, че спортът укрепва имунната система и помага за преодоляването на стреса. Всеки, който има желание да спортува, има тази възможност, защото, с изключение на фитнес центровете и залите за групови занимания към тях, всички останали съоръжения са достъпни. Дори от Световната здравна организация обявиха, че всички възрастни имат нужда от най-малко 150 минути физическа активност на седмица, защото това е особено важно за физическото и психическото здраве в ерата на COVID-19. Всички хора трябва да компенсират по-заседналия начин на живот с физически дейности, за да се предпазят от болести, ще бъдат намалени и симптомите на депресия и тревожност.

- Декември обикновено е месецът на награди и класации. Ще има ли такива тази година?
- Голямо предизвикателство ще бъде да се съпоставят атлети от различни спортове. Според мен трудно може да бъде направено обективно класиране, защото много състезания не се проведоха по план, включително летните олимпийски игри, световни и европейски първенства. Спортистите няма да бъдат поставени в равностойно положение, защото някои международни федерации успяха да изпълнят частично международния си календар, а други не проведоха нито едно състезание.

- Каква е вашата оценка за отиващата си спортна година? Кои са хубавите неща в нашия спорт?
- 2020 година е особена и много по-различна от всяка друга. Бих отличил куража, който демонстрираха всички наши спортисти в тези тежки времена. Те бяха пример за мнозина. Въпреки тежката ситуация страната ни беше домакин на няколко големи спортни събития - тенис турнира Sofia Open, европейското първенство по пистово колоездене, лекоатлетическите маратони в София, Варна и Стара Загора, а преди пандемията приехме световната купа по ски алпийски дисциплини. За да бъдат те възможни, бяха разработени условия и ясни правила за влизането на чуждестранни спортисти у нас, без да бъдат подлагани на карантина. България е една от малкото страни, които има ясно разработен протокол в тази насока.

- Какво се случва с работата по спортните обекти?
- Не спряхме и с подобренията в спортната инфраструктура. На първо място ще отбележа отпуснатите от правителството 25 млн. лв. за изграждането на физкултурни салони в училища, които не разполагат с подобни съоръжения. Това решение на Министерски съвет беше ключово, защото в България подобна програма не е реализирана от десетки години. През тази година ММС продължи да инвестира средства в реконструкцията на спортни съоръжения. От 2015 г. до момента са отпуснати над 17 млн. лв. за 64 обекта в много български общини. До края на тази година предвиждаме да се реализират обществени поръчки за още 20 спортни обекта на стойност приблизително 7 млн. лв. За същия период близо 30 млн. лева са инвестирани в инфраструктурата на двете държавни търговски дружества, които се занимават с поддръжката и управлението на най-големите спортни съоръжения - Национална спортна база и „Академика“. През изминалите 6 години се инвестираха много средства в спортна инфраструктура в цялата страна. Големи многофункционални спортни зали бяха изградени в Русе и Пловдив, Шумен, довършваме Арена Бургас, започнахме да строим в Кърджали и Стара Загора. През последните 30 години правителствата на Бойко Борисов са единствените, които са извършвали инвестиции в подобни мащаби.

- Какви са вашите очаквания за предстоящата олимпиада?
- В олимпийската година влизаме максимално подготвени и очаквам да се представим добре. Надявам се спортистите ни да се опазят от контузии и да успеем да изпратим добър отбор на игрите в Токио. Все още 47% от олимпийските квоти не са разпределени. Смятам, че сме направили всичко възможно, за да осигурим на нашите състезатели максимално добри условия и да влязат в предстоящите квалификации отлично подготвени.

- Да поговорим за футбола у нас. Какво е неговото състояние по ваше мнение?
- Българският футбол се намира в състояние, което е еквивалентно на инвестираните в него средства. Финансирането на клубовете е далеч от средните европейски стандарти, а работата в детските и юношеските школи на много места е пренебрегвана. Вече 16 години отсъстваме от големите форуми, а това показва, че грешките са допускани в дълъг период. Не са от вчера и от днес. Смятам, че потенциалът ни е по-голям от това, което показахме през последните мачове. Анализите оставям на ръководството на БФС. То трябва да отчете къде са направени грешки. Имаме добри младежи и дано по-скоро те да намерят реализация в чужбина, за да могат да развият напълно потенциала си и да бъдат в основата на възраждането на мъжкия ни национален отбор.

- Споделихте, че очаквате по-ясна визия от бъдещите кандидати за президент на БФС. Какъв трябва да бъде подходящият човек?
- Очаквам и искам да видя сблъсък на идеи, да видя хора с потенциал на мениджъри, на управленци с модерна визия за развитието на футбола. Вярвам, че участниците в конгреса ще направят мъдър избор и ще заложат на ръководител, който ще работи за това да изведе родния футбол от състоянието, в което се намира. Добър мениджър, който не е външен за футбола, може да свърши работа.

- Какви са отношенията ви със сегашното ръководство на БФС?
- Смятам, че са много добри. През последните 5-6 години държавата отново погледна към футбола и инвестирахме значителни средства в инфраструктура и в програмите за детско-юношески футбол. Надявам се скоро да има решение по делото, което Министерството на младежта и спорта води срещу БФС за едни спорни 144 000 лева, изразходвани по време на европейското първенство за юноши през 2015 г. Това е спор между нашите и техните експерти, който не можахме да разрешим и затова потърсихме помощ от съда. Каквото реши той, това ще бъде. Важното е да е по-скоро. Това ще ни позволи да продължим да подпомагаме развитието на детско-юношеския футбол в България, както го правихме в последните години. Тези програми показаха много добри резултати.

- Ясно изразихте недоволството си от работата на националния треньор Георги Дерменджиев, а той отвърна, че сте подведен.
- От кого да съм подведен? Девет години съм управлявал професионален футболен клуб. Смятате ли, че не знам или не мога да преценя какво се случва? През тези години съм работил с доказани специалисти като Ясен Петров, Велислав Вуцов, Никола Спасов, открих за треньорската професия един от най-добрите в момента - Илиан Илиев. Смятате ли, че тези имена са по-малки специалисти от Дерменджиев? Няма как да съм доволен от работата на селекционера, защото резултатите са показателни и нито един българин не се гордее с тях. Имам и познанията, и нужния опит, за да дам такава оценка. За направената селекция обяснения може да му иска ръководството на БФС и вие журналистите, а аз съм в пълното си право да дам оценка за представянето на отбора, след като цялата държава се интересува от това, а и вашите колеги искат постоянно моето мнение по темата.

- Има ли нужда националният отбор от нов треньор?
- Не мога да се бъркам в решенията на БФС. Изказвам мнение тогава, когато ме питат. Ръководството на централата само ще прецени дали е необходима промяна. Спортните федерации са независими организации и сами взимат решения дали да се прави някаква промяна. Ако са доволни от резултатите, ще оставят Дерменджиев и екипа му. Ако не са доволни, ще го сменят. Това важи и за треньорите на младежкия отбор и юношеските селекции.

- Докога „Лудогорец“ ще бъде сериен шампион?
- Разликата в бюджета и в начина на работа между „Лудогрец“ и останалите футболни клубове е огромна. Когато другите клубове се доближат до стандартите, наложени в Разград, тогава ще можем да говорим за реална конкуренция в първенството. „Лудогорец“ може да загуби точки срещу всеки отбор от Първа лига в един мач, но в рамките на цяло първенство трудно може някой да им бъде истинска конкуренция на този етап. Единственият недостатък на тима беше, че много малко българи успяваха да се наложат в състава, но напоследък тази тенденция започва да се променя, което е радващо. Може би в момента в ЦСКА се доближават най-много до нивото на работа в „Лудогорец“, но ще им трябва още време и търпение.

- Докъде стигна процедурата с отдаването на базите на ЦСКА?
- От страна на министерството на младежта и спорта е свършено всичко необходимо. Очакваме клубът да представи своята инвестиционната програма и намерения. Предполагам, че съвсем скоро ще ги получим и ще видим действия от страна на клуба. От наша страна няма какво повече да направим в този момент.

- Какво очаквате от следващата година за българския спорт? И какво ще се случи с домакинствата ни на големи състезания, ще вземем ли нови?
- Очаквам добро представяне на летните олимпийски игри. За следващата година министерството на младежта и спорта има рекорден бюджет, като увеличението е с над 15 млн. лева. Благодарение на това за българските спортни клубове ще бъдат осигурени допълнителни 6.5 млн. лв. Смятам, че те са хронично недофинансирани и за това рязко увеличаваме средствата. Мисля, че е време, при наличието на необходимите средства, да се обръща много по-голямо внимание на спортните клубове. Това са най-важните места, където се работи с деца и с подрастващи. Там се коват бъдещите шампиони. Дейността им е изключително важна за здравето на цялата нация, така че оттук нататък клубовете ще бъдат сред приоритетите на правителството и на министерството. Федерациите ще бъдат обезпечени с достатъчно средства, за да функционират на пълни обороти. Подготовката на елитните ни спортисти също ще бъде обезпечена напълно. Ще продължим и с инвестициите в спортната инфраструктура. Ако всичко върви по план, през 2021 г. в България отново ще бъдем домакини на големи състезания. Такива са олимпийските квалификации по борба и таекуондо, европейските първенства по волейбол за жени, художествена гимнастика и таекуондо. Традиционно страната ни ще продължи да приема световните купи по ски алпийски дисциплини и художествена гимнастика, отново ще организираме тенис турнира Sofia Open. Освен това имаме спечелени домакинства на световно първенство по волейбол за младежи до 21 години, което ще проведем съвместно с Италия, на световно първенство по ски за юноши и девойки, което ще бъде в Банско, световна купа по спортна гимнастика за мъже и жени във Варна и европейска купа по джудо.

Нашият гост
Красен Кралев е за втори мандат министър на младежта и спорта. Роден е на 2 януари 1967 г. във Варна, където завършва първа езикова гимназия и висшия медицински университет. През 1990 г. специализира мениджмънт на политически кампании в университета в Северна Каролина, САЩ. Утвърден експерт в областта на публичните комуникации. Бивш национален състезател по лека атлетика и рекордьор на България на 20 000 м за юноши старша възраст. Бронзов медалист на Балкански крос от 1986 и 1987 г. Президент на футболен клуб “Черно море” в периода 1998 - 2001 г. и 2003 - 2007 г. Член на Управителния съвет на Световната антидопингова агенция WADA. Избран за народен представител от Варна в листата на ГЕРБ в 43-ото и 44-ото Народно събрание.

Ангел Виденов, "Труд"