Срещаме се с Надя Младенова, за да си поговорим за спорта, мотивацията за облеклото, което е толкова важно когато се движим в залата или извън нея.
- Здравей Надя, благодарим ти, че се съгласи на това интервю. Ти си световен шампион по карате и не може да не те попитаме на какво те научи спортът? Кои са най-големите уроци, които получи от каратето, на терена и в живота?
-Аз благодаря за поканата. Спортът наистина ме научи на адски много неща. От самодисциплина, през любов към движението, работа в екип, планиране, постигане на набелязани цели, самонаблюдение и куп други. Може би един от най-големите уроци, на които всъщност ме научи карате беше, че истинската борба я водим вътре в себе си. И в момента, когато вече отвътре няма опонент и няма срещу кого да се борим, тогава никой не може да ни победи отвън
- Мислила ли си някога за кариера на треньор? Какво научи от своя треньор и би искала да предадеш като знания?
-О, да, аз вече от няколко години упражнявам треньорската професия и бих казала, че тя е едно страхотно предизвикателство за мен. Удовлетворението, което получавам когато помагам на другите да постигат целите си и да са по здрави е огромно! В карате треньорът се нарича „сенсей“, което основно се превежда като „човек, роден преди друг или „този, който идва по-рано“ - „учител“. Имала съм щастието да имам много учители в карате и в останалата част от живота си. Благодарение на тях съм това, което съм. Основното, което бих искала да предам е изкуството на самопознанието. Само чрез него сме способни наистина да постигнем целите си – независимо дали в спорта или в живота.
- Спомняш ли си първите стъпки в каратето? Каква беше емоцията от първото състезание?
- Много добре си спомням! Голяма мъка. Първите стъпки бяха много трудни. Като по-малка изпитвах огромно напрежение преди срещи и като цяло се "самосаботирах" заради прекалено премисляне на ситуацията. С годините, със самонаблюдението, с пробите и грешките, и благодарение на треньорите ми, успях да овладея това притеснение и да съм много по-спокойна и ефективна.
- Ти определено си момиче, което е влюбено в спорта. Когато стягаш сака за тренировка, кои са нещата, които никога не пропускаш да сложиш вътре?
- Много зависи от това, което ще тренирам Тъй като се занимавам с разнообразни спортове, в сака ми можете да видите от бански костюм и плувни очила, през маратонки за бягане в града или в планината, обувки за фитнес, до колоездачен колан с резервна гума, бутилка с вода и задължителния аксесоар за всякакви тренировки – безжичните ми слушалки (освен когато тренирам с група).
- Доколко е важно облеклото, когато тренираш. Кое за теб е на първо място - комфорта или визията? Или и двете?
- Всички, които като мен тренират на открито зимата, знаят колко е важно облеклото. Буквално то може да ти саботира цялата тренировка. В общи линии, ако е студено, за мен комфортът винаги е на първо място. Ако времето е благосклонно, се стремя да съчетавам и двете. За щастие имам доста разнообразни екипи от adidas и мога да не жертвам визията за сметка на комфорта (усмихва се).
- За много хора първата крачка в спорта е най-трудна. Първият един километър, изтичан в парка, и първите 5 клека с тежести.... те често попадат в графата "аз никога няма да мога да направя това". Какво ще посъветваш хората, които тази година са решили да се посветят на повече спорта, но все още се страхуват да направят първата тренировка?
- Наистина първата крачка във всичко в живота е най-трудна. Като треньор изпитвам голямо удовлетворение, когато видя някой да постига целите си и види, че всъщност може всичко, което си е намислил, стига просто да направи първата крачка внимателно и без крайности. Спомням си как един от бегачите в групата adidas Runners Sofia, на която съм капитан, не беше бягал и 5км. в живота си, а след една година бягане с нас успя да избяга първия си маратон (42км). Въпросният бегач бе на 50 години и се справи повече от страхотно! Всичко е възможно! За мен едно от най-важните неща е човек да попадне в правилната среда. Точно както е в нашата група, там сме за да се подкрепяме един друг, както в една истинска общност.
- Ако говорим за бягане в парка или във фитнеса, кои са обувките, които ти лично предпочиташ и защо?
- Като цяло аз съм фен на бягането навън, а фитнеса е мястото, където тренирам сила и кондиция. Обувките, с които бягам в момента са новия модел на adidas - Ultraboost 21. Те са изключително меки и удобни за градско бягане и вече успях да ги тествам даже и на сняг, въпреки, че не са направени точно за такова време. Но пък се справиха учудващо добре. Според мен това е идеалната маратонка за бягане в града или в парка.
- Когато избираме бягане за тичане, кои са основните параметри, които трябва да ни направят впечатление? Меката подметка, дишащата материя, удобството, или...?
- Много зависи от това какви са целите на човек, колко опит има, на какъв терен ще бяга, какви дистанции, кои модели са му удобни и кои - не. Като цяло съвета, който давам на всички, които ме питат с какво да направят първите си стъпки в бягането, е да започнат с модели от типа на Ultraboost или Supernova, тъй като те са подходящи за начинаещи в градска среда. Разбира се, ако ще се бяга в планината, бих препоръчала по-скоро серията Terrex, за писта - например Adizero. Доста е индивидуално наистина. Хубаво е да се направи анализ на бягането от специалист, който след това може да препоръча подходяща обувка, но и без такъв с малко тестване ще намерите своята.
- И за финал, обещай ни да си честна - представи си, че е неделя сутрин и излизаш да бягаш в парка. Какви маратонки си обула и какво си мислиш, докато си връзваш връзките?
- Когато времето е топло, неделите съм в планината, така, че Terrex. Ако съм в града, и не е много кално, сега си обувам новите Ultraboost 21. А докато си връзвам връзките, обикновено си мисля дали не съм забравила котлона включен и дали съм си заредила часовника, с който си следя бяганията. И също така какво ще хапна след това!
0
